Сливен
5 posters
Страница 1 от 3
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3 
Сливен
by Сливналия Пет Юли 04, 2008 11:10 am
Сливен
Слѝвен е град в Югоизточна България. С население от 115 000 жители се нарежда на осмото място по население в страната. Той е административен център на Община Сливен и на Област Сливен, и се намира в близост до градовете Нова Загора и Ямбол. Най голямото пристанище в България Пристанище Бургас се намира на 100 км в източна посока от Сливен.
Сливен е известен като „града на 100-те войводи“, свързани с хайдушкото движение.
Население: 115 758
Надм. височина: 243 m
Пощ. код: 8800
назвТел. код: 044
МПС код: СН (Сл)
Администрация
Област: Сливен
Община: Сливен
- кмет Сливен
Йордан Лечков
Административно-териториално деление
Квартали и жилищни комплекси в Сливен:
Българка
Даме Груев
Дружба
Звездите
Клуцохор
Кольо Фичето
Комлука
Младост
Надежда
Ново село
Република
Речица
Сини камъни
Слънчев бряг
Стоян Заимов
Център
Население
В града живеят представители на различни етнически групи.
българи
арменци
евреи
каракачани
цигани
турци
География
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина с връх Българка — 1181 м, с която започва Източна Стара планина. Северно от града започва природният парк Сините камъни, който обхваща 7094,1 ха площ от Сливенския Балкан, известен под името Карандила.
Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме Средна гора в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски възвишения, Манастирски и Сакар на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след Руско-турските войни от 1806–1812 и 1828–1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира Долината на прасковите, чиито огромни плодови масиви бяха обновени през изминалите години.
В близост до Сливен се намират Сливенските минерални бани, водата на които е полезна за лекуване на стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както и на болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Предстои да бъде изготвен подробен устройствен план на курорта заради засиления инвеститорски интерес.
За Сливен е характерен падащият вятър Бора, който духа при по-ниски температури в Северна България.
Градът отстои на 300 км източно от столицата София, на 110 км от Бургас — най-голямото търговско пристанище в България, на 130 км от границата с Република Гърция и на 130 км от границата с Република Турция.
Предвижда се през Сливен да преминава трасето на Паневропейски транспортен коридор 8.
История
Следите от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към новокаменната епоха — VI хилядолетие пр.н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка — невисок хълм в града. Пак там са намерени и следи от тракийско селище около V — ІІІ век пр.н.е.- тракийска керамика и елинистични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети. Тяхната независимост просъществувала до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили, но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват персите, келтите и бастарните.
През 2 век пр.н.е. започват римските завоевания в Североизточна Тракия. Районът на Сливен става част от Римската империя най-вероятно около 72 — 71 г. пр. н. е, когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр.н.е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия.
Нов етап от обитаването на Хисарлъка е от началото на новата ера — ІІ — ІV век. От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище — Туида/Суида/Цоида. Името най-вероятно е тракийско с неясна засега етимология. Името е споменато и от Хиерокъл, който го определя като един от четирите града в източноримската провинция Хемимонтус (създадена като част от диоцеза Тракия при Диоклециан), освен столицата ѝ Адрианопол, а също така и от Прокопий Кесарийски в „За строежите“. За нуждите на този град е построен и римският път от Анхиало по горното течение на Тунджа до Сердика на запад.
В намерен надпис от началото на 3 век селището е наречено „тържище“ и най-вероятно е спадало към територията на града Августа Траяна, (днешен Стара Загора). Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на Зевс и Аполон, което е открито на територията му.
След преместването на столицата на Римската Империя в Константинопол селището е укрепено като е издигната крепост върху хълма. Използваната техника е opus incertum mixtum — с триредови тухлени пояси и пристенни стълбове, които са завършвали с тухлени арки. Селището е имало и таен проход към реката на запад. Крепостта избягва нашествието на готите през 378 г, но е разрушена при набезите на хуните през V век.
Възобновена е по време на император Анастасий І (491 — 518 г.), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена. Тухлените пояси вече са петредови, добавени са и каменни стълбища на източната и южна стена. Започнат е строежът и на допълнителна защитна стена на 1,80 метра външно от основната.
Във вътрешността на града са разкопани останките на трикорабна базилика с баптистерий (пристройка към ранно християнските храмове, където са кръщавани възрастни), която е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето на Юстиниан І. По-голяма базилика е била построена южно от крепостта, което свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението (около 40 дка.), а се простира и в околната местност. От „Списъкът на Епифан“ става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на Адрианополската митрополия.
С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град Кабиле (между днешните Сливен и Ямбол). През IV век най-вероятно заради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му преместено в Диоспол (днешен Ямбол). Седалището на епископът обаче по неизвестни причини е преместено в Туида, което много вероятно е сложило началото на пословичното съперничество между Сливен и Ямбол.
Туида/Цоида престава да съществува около 598-599 г., когато отново е разрушен, най-вероятно от авари и славяни. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между аварите и византийския генерал Коменциус.
Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселената със славяни област Загора, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан ІІ Ринотмет. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г, от когато е намерен оловен печат на княз Борис-Михаил. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Строят се нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни ателиета в Преслав. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак Ипсилон, фланкиран с две хасти.
Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. В средата на 10 век за кратко е бил във владение на печенезите, след което започва упадък. През 1153 г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ Идриси, който пише, че той бил „прочут още и от по-старо време“. Крепостта е напусната и престава да се използва като отбранително съоръжение през 13 век. Селището се измества на друго място, което още не е локализирано.
По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира, които оформяли комплекс, наричан малка Света гора.
По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през 1388 г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен, под името Ислимие, има в турски регистри от 1609 и 1668 г. Градът е средище на силно хайдушко движение против османските поробители. Известен е като „градът на стоте войводи“. Там са родени борците за българската свобода Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи, Кара Съби, Христо войвода, Злати войвода, Кондо войвода, Миньо войвода, Добри войвода, Желязко Палабуюка, Добри Кръстев, Георги Трънкин, Стоян Кръстев, Панайот Хитов, Стоян Папазов, Никола Аджемов, Божил Бахов, Хаджи Димитър, Димитър Дишлиев, Георги Ченков, Илия Господинов (Гунчо войвода), Тодор Харбов и др. В качеството си на Главен свещеник на Българското опълчение отец Амфилохий от Сливен освещава Самарското знаме в Плоещ. Известни местности в Сливенската планина, свързани с хайдушкото движение са: Кушбунар, връх Българка, Габерова поляна, Джендем дере, Равна река, Гунчов кайнак, Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, Харамията, Керемидената къшла, Матей, Рамадана, пещерата Хутула, Кална усоя, Хайдушка пътека и др.
През 17 век Сливен се издига като занаятчийско средище. Градът е известен с производството на пушки, пищови, железни сечива за земеделски, занаятчийски и домашни нужди. 100 работилници произвеждат месечно 500 цеви. В чаршията всеки ден отварят врати 984 дюкяна. 35 хана приютяват гостите на града.
През Възраждането Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Градската част е разделена на жилищна, търговско-занаятчийска и административна. С усилията на Добри Чинтулов и други сливенски първенци през 1860 г. се основава читалище „Зора“. Основоположник на българското театрално дело е роденият в Сливен общественик и културен деец Сава Доброплодни, който написва първата в историята ни пиеса “Михал Мишкоед”.
През 1836 г. в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров — фабриката за текстил на Добри Желязков. През 1864 г. е открита втора такава, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрики.
От началото на XVI век Сливен е център на кааза, която териториално остава почти непроменена до средата на XIX век. В регистър с описи на тимари от 1792 г. за пръв път се споменава Сливенски санджак. Много сливенци участват в гръцкото национално освободително въстание от 1821–1829 г. Така например Хаджи Христо Българин е произведен в чин генерал и застава начело на християнските войски от българи, албанци, и гърци, а по-късно е избран за депутат в гръцкия парламент. Жителите на града подкрепят и Браилските бунтове, Кримската война от 1853–1856 година, като участват и в Втората българска легия 1867–1868 г. Подобни на мнозина свои съграждани Кондо бимбаши войвода от Сливен се включва в Сръбското въстание от 1804–1813 г. и благодарение на решителните му действия въстаниците превземат Белградската крепост през 1806 г. Подвизите му са възпети от Сима Милутинович в епическото произведение „Сърбиянка“. Д-р Иван Селимински, един от теоретиците на българския национализъм, създава тайно родолюбиво дружество в Сливен по подобие на гръцкото Филики еретия.
По време на руско-турската война от 1829–1830 г. Сливен е освободен от генерал И. И. Дибич — Забалкански. Тук се открива първата в българските земи руска дипломатическа мисия. След изтеглянето на руските войски повече от 15 000 души от града и околните села се изселват в южна Русия, Бесарабия, Влашко. Жителите на Сливен се включват активно в църковно-националната борба. През 1859 г. сливенци изгонват гръцкия владика, а Сливенска епархия влиза границите на създадената на 28 февруари 1870 г. Българска екзархия. Първият духовен водач на епархията е Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим, който пристига в града на 3 юли 1873 г.
През Априлското въстание — 1876 г. Сливен е център на Втори революционен окръг, с главен апостол Иларион Драгостинов и помощник-апостоли Стоил Вучков, Георги Обретенов и Георги Икономов. Председател на окръга е Нено Господинов, подпредседател — Димитър Кукумявков, касиер — Петър Каракостов, секретар — Георги Киряков. За знаменосец на въстаниците е избран Стефан Серткостов, а Петрана Обретенова извезва въстаническото знаме. Макар по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. край града да не се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен и редица селища и чифлици в региона от пълен погром има Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския мютесариф Хайдар бей пред главнокомандващия турските войски в Тракия Хайдар бей. На 4 януари 1878 г. руските войски освобождават Сливен от 5-вековно турско иго.
П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“ през 1879 г.
През 19 век градът е окръжен център и е един от най-големите градове в България с над 20000 души население, по-голямата част от които българи. По това време в Сливен има 22 махали: Мангърска, Делибалта, Кафтанджийска, Кокошарска, Славчева, Коручанска, Драгойчева, Овчарска, Хадживълкова, Попска, Ескинамазгях, Хаджи Яхя и др.
Стари назвния на Сливен
Савулен
Туида
Ислимие
Истилифунус
Селимно
Сливно
Всеки, който е минавал край Сливен, е виждал Сините камъни, които се издигат като стена над града. Гледката е описана още от Константин Иречек. Това е мястото на сливане на планината с полето. Други твърдят, че името на селището идва от сливането на трите реки преминаващи през града — Асеновска, Новоселска и Селишка. Според някои тази версия е малко вероятна, тъй като две от трите реки са били извън града, който преди Освобождението е бил с население около 20 хил. души, а застроените му граници са били до днешните квартали Клуцохор (Кадакьой, Критохори), Кумлука и Ново село (Йенидже, Неохори).
Религии
Катедрален храм „Свети Димитър“ — 1831 г.
Църква „Свети Никола“ — 1834 г.
Църква „Света София“ — 1836 г.
Църква „Свети Николай Чудотворец“
Скоро започна строеж на джамия в кв. Надежда (на юг от ЖП гарата по Ямболско шосе)
Икономика
В града има предприятия както от леката, така и от тежката промишленост. Произвеждат се електрически осветители, електрически машини, мокети и килими, вълнени платове и бельо, макаронени и млечни изделия и пакетаж на хранителни стоки. В Сливен има и печатница.
В Сливен е и едно от малкото останали предприятия за първична преработка на вълна.
Слѝвен е град в Югоизточна България. С население от 115 000 жители се нарежда на осмото място по население в страната. Той е административен център на Община Сливен и на Област Сливен, и се намира в близост до градовете Нова Загора и Ямбол. Най голямото пристанище в България Пристанище Бургас се намира на 100 км в източна посока от Сливен.
Сливен е известен като „града на 100-те войводи“, свързани с хайдушкото движение.
Население: 115 758
Надм. височина: 243 m
Пощ. код: 8800
назвТел. код: 044
МПС код: СН (Сл)
Администрация
Област: Сливен
Община: Сливен
- кмет Сливен
Йордан Лечков
Административно-териториално деление
Квартали и жилищни комплекси в Сливен:
Българка
Даме Груев
Дружба
Звездите
Клуцохор
Кольо Фичето
Комлука
Младост
Надежда
Ново село
Република
Речица
Сини камъни
Слънчев бряг
Стоян Заимов
Център
Население
В града живеят представители на различни етнически групи.
българи
арменци
евреи
каракачани
цигани
турци
География
Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина с връх Българка — 1181 м, с която започва Източна Стара планина. Северно от града започва природният парк Сините камъни, който обхваща 7094,1 ха площ от Сливенския Балкан, известен под името Карандила.
Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме Средна гора в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски възвишения, Манастирски и Сакар на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след Руско-турските войни от 1806–1812 и 1828–1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира Долината на прасковите, чиито огромни плодови масиви бяха обновени през изминалите години.
В близост до Сливен се намират Сливенските минерални бани, водата на които е полезна за лекуване на стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както и на болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Предстои да бъде изготвен подробен устройствен план на курорта заради засиления инвеститорски интерес.
За Сливен е характерен падащият вятър Бора, който духа при по-ниски температури в Северна България.
Градът отстои на 300 км източно от столицата София, на 110 км от Бургас — най-голямото търговско пристанище в България, на 130 км от границата с Република Гърция и на 130 км от границата с Република Турция.
Предвижда се през Сливен да преминава трасето на Паневропейски транспортен коридор 8.
История
Следите от най-стари селища на територията на Сливен са датирани към новокаменната епоха — VI хилядолетие пр.н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка — невисок хълм в града. Пак там са намерени и следи от тракийско селище около V — ІІІ век пр.н.е.- тракийска керамика и елинистични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети. Тяхната независимост просъществувала до времето на Филип Македонски и Александър Велики, които ги покорили, но не за дълго. През същата епоха походи през Сливенско извършват персите, келтите и бастарните.
През 2 век пр.н.е. започват римските завоевания в Североизточна Тракия. Районът на Сливен става част от Римската империя най-вероятно около 72 — 71 г. пр. н. е, когато са покорени Кабиле и Аполония. През 46 г. пр.н.е. землището на града е включено в новосъздадената римска провинция Тракия.
Нов етап от обитаването на Хисарлъка е от началото на новата ера — ІІ — ІV век. От този период са намерени и първите писмени източници за наименованието на тогавашното селище — Туида/Суида/Цоида. Името най-вероятно е тракийско с неясна засега етимология. Името е споменато и от Хиерокъл, който го определя като един от четирите града в източноримската провинция Хемимонтус (създадена като част от диоцеза Тракия при Диоклециан), освен столицата ѝ Адрианопол, а също така и от Прокопий Кесарийски в „За строежите“. За нуждите на този град е построен и римският път от Анхиало по горното течение на Тунджа до Сердика на запад.
В намерен надпис от началото на 3 век селището е наречено „тържище“ и най-вероятно е спадало към територията на града Августа Траяна, (днешен Стара Загора). Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на Зевс и Аполон, което е открито на територията му.
След преместването на столицата на Римската Империя в Константинопол селището е укрепено като е издигната крепост върху хълма. Използваната техника е opus incertum mixtum — с триредови тухлени пояси и пристенни стълбове, които са завършвали с тухлени арки. Селището е имало и таен проход към реката на запад. Крепостта избягва нашествието на готите през 378 г, но е разрушена при набезите на хуните през V век.
Възобновена е по време на император Анастасий І (491 — 518 г.), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена. Тухлените пояси вече са петредови, добавени са и каменни стълбища на източната и южна стена. Започнат е строежът и на допълнителна защитна стена на 1,80 метра външно от основната.
Във вътрешността на града са разкопани останките на трикорабна базилика с баптистерий (пристройка към ранно християнските храмове, където са кръщавани възрастни), която е била разрушена най-вероятно от хуните и възстановена по времето на Юстиниан І. По-голяма базилика е била построена южно от крепостта, което свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението (около 40 дка.), а се простира и в околната местност. От „Списъкът на Епифан“ става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на Адрианополската митрополия.
С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град Кабиле (между днешните Сливен и Ямбол). През IV век най-вероятно заради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му преместено в Диоспол (днешен Ямбол). Седалището на епископът обаче по неизвестни причини е преместено в Туида, което много вероятно е сложило началото на пословичното съперничество между Сливен и Ямбол.
Туида/Цоида престава да съществува около 598-599 г., когато отново е разрушен, най-вероятно от авари и славяни. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между аварите и византийския генерал Коменциус.
Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселената със славяни област Загора, дадена на Тервел според договора му с византийския император Юстиниан ІІ Ринотмет. На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г, от когато е намерен оловен печат на княз Борис-Михаил. Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Строят се нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни ателиета в Преслав. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак Ипсилон, фланкиран с две хасти.
Градът продължава да съществува и след унищожаването на Първата българска държава. В средата на 10 век за кратко е бил във владение на печенезите, след което започва упадък. През 1153 г. Сливен за пръв път е споменат със сегашното му име от арабския географ Идриси, който пише, че той бил „прочут още и от по-старо време“. Крепостта е напусната и престава да се използва като отбранително съоръжение през 13 век. Селището се измества на друго място, което още не е локализирано.
По време на Втората българска държава е център на духовен живот. В околностите му са построени 24 манастира, които оформяли комплекс, наричан малка Света гора.
По време на османското нашествие средновековният град и крепостите са разрушени и през 1388 г. манастирите са опожарени. Сведение за Сливен, под името Ислимие, има в турски регистри от 1609 и 1668 г. Градът е средище на силно хайдушко движение против османските поробители. Известен е като „градът на стоте войводи“. Там са родени борците за българската свобода Черньо Пехливан, Дамян войвода, Дели Миндо, Арнаут Пеньо, братя Бунарджи, Кара Съби, Христо войвода, Злати войвода, Кондо войвода, Миньо войвода, Добри войвода, Желязко Палабуюка, Добри Кръстев, Георги Трънкин, Стоян Кръстев, Панайот Хитов, Стоян Папазов, Никола Аджемов, Божил Бахов, Хаджи Димитър, Димитър Дишлиев, Георги Ченков, Илия Господинов (Гунчо войвода), Тодор Харбов и др. В качеството си на Главен свещеник на Българското опълчение отец Амфилохий от Сливен освещава Самарското знаме в Плоещ. Известни местности в Сливенската планина, свързани с хайдушкото движение са: Кушбунар, връх Българка, Габерова поляна, Джендем дере, Равна река, Гунчов кайнак, Хайдушко кладенче, Хайдушки дол, Харамията, Керемидената къшла, Матей, Рамадана, пещерата Хутула, Кална усоя, Хайдушка пътека и др.
През 17 век Сливен се издига като занаятчийско средище. Градът е известен с производството на пушки, пищови, железни сечива за земеделски, занаятчийски и домашни нужди. 100 работилници произвеждат месечно 500 цеви. В чаршията всеки ден отварят врати 984 дюкяна. 35 хана приютяват гостите на града.
През Възраждането Сливен се оформя като важен търговско-занаятчийски и културно-просветен център. Градската част е разделена на жилищна, търговско-занаятчийска и административна. С усилията на Добри Чинтулов и други сливенски първенци през 1860 г. се основава читалище „Зора“. Основоположник на българското театрално дело е роденият в Сливен общественик и културен деец Сава Доброплодни, който написва първата в историята ни пиеса “Михал Мишкоед”.
През 1836 г. в Сливен е открито първото промишлено предприятие на Балканския полуостров — фабриката за текстил на Добри Желязков. През 1864 г. е открита втора такава, а през 1872 г. се създават тютюнева и спиртна фабрики.
От началото на XVI век Сливен е център на кааза, която териториално остава почти непроменена до средата на XIX век. В регистър с описи на тимари от 1792 г. за пръв път се споменава Сливенски санджак. Много сливенци участват в гръцкото национално освободително въстание от 1821–1829 г. Така например Хаджи Христо Българин е произведен в чин генерал и застава начело на християнските войски от българи, албанци, и гърци, а по-късно е избран за депутат в гръцкия парламент. Жителите на града подкрепят и Браилските бунтове, Кримската война от 1853–1856 година, като участват и в Втората българска легия 1867–1868 г. Подобни на мнозина свои съграждани Кондо бимбаши войвода от Сливен се включва в Сръбското въстание от 1804–1813 г. и благодарение на решителните му действия въстаниците превземат Белградската крепост през 1806 г. Подвизите му са възпети от Сима Милутинович в епическото произведение „Сърбиянка“. Д-р Иван Селимински, един от теоретиците на българския национализъм, създава тайно родолюбиво дружество в Сливен по подобие на гръцкото Филики еретия.
По време на руско-турската война от 1829–1830 г. Сливен е освободен от генерал И. И. Дибич — Забалкански. Тук се открива първата в българските земи руска дипломатическа мисия. След изтеглянето на руските войски повече от 15 000 души от града и околните села се изселват в южна Русия, Бесарабия, Влашко. Жителите на Сливен се включват активно в църковно-националната борба. През 1859 г. сливенци изгонват гръцкия владика, а Сливенска епархия влиза границите на създадената на 28 февруари 1870 г. Българска екзархия. Първият духовен водач на епархията е Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим, който пристига в града на 3 юли 1873 г.
През Априлското въстание — 1876 г. Сливен е център на Втори революционен окръг, с главен апостол Иларион Драгостинов и помощник-апостоли Стоил Вучков, Георги Обретенов и Георги Икономов. Председател на окръга е Нено Господинов, подпредседател — Димитър Кукумявков, касиер — Петър Каракостов, секретар — Георги Киряков. За знаменосец на въстаниците е избран Стефан Серткостов, а Петрана Обретенова извезва въстаническото знаме. Макар по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. край града да не се водят сражения, 800 дюкяна и 100 къщи в центъра му са опожарени. Особени заслуги за спасяването на Сливен и редица селища и чифлици в региона от пълен погром има Н. В. Преосвещенство митрополит Серафим. Историческата истина налага да се спомене и застъпничеството на сливенския мютесариф Хайдар бей пред главнокомандващия турските войски в Тракия Хайдар бей. На 4 януари 1878 г. руските войски освобождават Сливен от 5-вековно турско иго.
П. Р. Славейков редактира първия брой на сливенския вестник „Българско знаме“ през 1879 г.
През 19 век градът е окръжен център и е един от най-големите градове в България с над 20000 души население, по-голямата част от които българи. По това време в Сливен има 22 махали: Мангърска, Делибалта, Кафтанджийска, Кокошарска, Славчева, Коручанска, Драгойчева, Овчарска, Хадживълкова, Попска, Ескинамазгях, Хаджи Яхя и др.
Стари назвния на Сливен
Савулен
Туида
Ислимие
Истилифунус
Селимно
Сливно
Всеки, който е минавал край Сливен, е виждал Сините камъни, които се издигат като стена над града. Гледката е описана още от Константин Иречек. Това е мястото на сливане на планината с полето. Други твърдят, че името на селището идва от сливането на трите реки преминаващи през града — Асеновска, Новоселска и Селишка. Според някои тази версия е малко вероятна, тъй като две от трите реки са били извън града, който преди Освобождението е бил с население около 20 хил. души, а застроените му граници са били до днешните квартали Клуцохор (Кадакьой, Критохори), Кумлука и Ново село (Йенидже, Неохори).
Религии
Катедрален храм „Свети Димитър“ — 1831 г.
Църква „Свети Никола“ — 1834 г.
Църква „Света София“ — 1836 г.
Църква „Свети Николай Чудотворец“
Скоро започна строеж на джамия в кв. Надежда (на юг от ЖП гарата по Ямболско шосе)
Икономика
В града има предприятия както от леката, така и от тежката промишленост. Произвеждат се електрически осветители, електрически машини, мокети и килими, вълнени платове и бельо, макаронени и млечни изделия и пакетаж на хранителни стоки. В Сливен има и печатница.
В Сливен е и едно от малкото останали предприятия за първична преработка на вълна.
Последната промяна е направена от Jorkalinho на Пет Фев 13, 2009 12:23 pm; мнението е било променяно общо 7 пъти
Сливналия- Самозабравил се
- Брой мнения : 2550
Любим отбор: : ОФК "Сливен" 2000
Репутация : 5
Точки : 5982951
Registration date : 15.05.2008
Re: Сливен
by Сливналия Пет Юли 04, 2008 11:16 am
Продължение от предния пост
Образование и наука
Инженерно-педагогически факултет на ТУ, София
Колеж към ТУ, София
Медицински колеж към Тракийския университет, Стара Загора
ГПЗЕ"Захарий Стоянов"
ПМГ"Добри Чинтулов"
ПГХТ Академик Неделчо Неделчев
ПГТО Добри Желязков
ТЕЕ Мария Склодовска-Кюри
Хуманитарна гимназия"Дамян Дамянов"
Културни и природни забележителности
Сливен е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Природен парк „Сините камъни“ и хижа „Карандила“, 044/ 667 8, работно време на
информационния център на парк „Сините камъни“ : 08:30-16:00 ч., има печат.
Регионална библиотека „Сава Доброплодни“
Ансамбъл за народни песни и танци „Сливен“
Клуб на дейците на културата
Детски хор „Дружна песен“
Симфоничен оркестър
Хор „Добри Чинтулов“
Сливенски минерални бани
Читалищна библиотека „Зора“
Читалищна библиотека „Зора“ е институция, която се намира в пределите на град Сливен и обслужва нуждите на неговите жители. Читалищната библиотека има многогодишна история и в нея се съхранява най старата книга в Сливен, датирана от началото на турското робство за българите.
Най-старата книга на Сливен
На първата и страница е записано „OPERVM/“ARISTOTELIS" TOM VSII/ LIRORVMAPI", а най-отдолу скромно е отбелязана годината 1597. Книгата е печатана 200 години след падането на България под турско робство, и възрастта и е 410 години. По това време в България цари мрак, безпросветност и тотална хегемония на чужда вяра, чужда култура, морал и порядки. Интересен факт е, че тази книга е издадена само 141 години след Гутенберговата библия. Притежателят на старината е неизвестен. Има предположение, че тя е от колекцията на д-р Иван Селемински или някой друг от възрожденците, които са дарили всичките си архиви на читалищна библиотека „Зора“. Подвързията и е от тънка, добре обработена агнешка кожа, която удивително прилича на старите папируси, върху които хората са пишели някога. Страниците са на брой около 1500 и са ръчно изработени от хартия, която и до днес се е запазила. Печатният шрифт е дело на ювелир.
Театри
Драматичен театър „Стефан Киров“
Куклен театър
Музеи
Къща-музей „Хаджи Димитър“, 09:00-12:00 и 14:00-17:00 ч. почивен ден неделя; от ХІ до ІV месец без събота и неделя, 044/ 622 496, има печат на БТС.
Национален музей на текстилната индустрия, 08:30-17:00 ч. почивни дни събота и неделя, 044/ 624 006.
Къща-музей „Добри Чинтулов“
Къща-музей на сливенския градски бит от XIX век
Национален музей на текстилната индустрия
Исторически музей
Спорт
Стадион „Хаджи Димитър“
Редовни събития
Ежегоден събор на каракачаните
Общоградски празници в чест на св. Димитър
Международен детски фолклорен фестивал-м.май
Побратимени градове
Сливен е побратимен град с:
Гера, Германия
Печ, Унгария
Воронеж, Русия
Светлахорск, Беларус
Тернопол, Украйна
Кутаиси, Грузия
Личности (Сливен)
Родени в Сливен
Родени до 1900
Кръстьо Асенов (1877-1903), революционер
Никола Ботушев (1897–1941), активист на БКП, участник във Войнишкото и Септемврийското въстания и в комунистически терористични групи
Васил Гендов (1891–1970), актьор и режисьор
Юрдан Данчов (1871–1956), инженер
Атанас Дачев (1883–1973), български революционер
Димитър Добрович (1816–1905), художник
Никола Жеков (1865–1949), офицер
Добри Желязков (1800–1865), предприемач
Д-р Добри Минков (.....-.....), юрист, Роберт колеж в Цариград и право в Брюксел,пръв председател на Върховния съд
Георги Икономов (1846–1876), революционер
Индже войвода (1755–1821), хайдутин
Алекси Квартирников (1893–1977), инженер
Константин Константинов (1890–1970), писател
Хараламби Луков (1868–?), военен и революционер
Петър Мидилев (1875–1939), офицер и политик
Георги Миркович (1825-1905), революционер
Стефан Нойков (1876–1925), офицер
Стефан Панаретов (1853–1931), дипломат
Георги Папанчев (1870–1903), български военен и революционер, лерински войвода на ВМОРО
Сирак Скитник (1883–1943), писател
Таньо Стоянов (1846–1876), революционер
Христо Топракчиев (1887–1912), летец
Асен Траянов (1885–1940), изследовател
Хаджи Димитър (1840–1868), революционер
Панайот Хитов (1830–1918), революционер
Добри Чинтулов (1822–1886), поет
Стефан Киров (1887–1941), артист и режисьор
Родени след 1900
Азис (р. 1978), певец
Боян Боянов (1914–1996), стоматолог
Иван Василев (р. 1967), футболист
Явор Въндев (р. 1983), футболист
Виолета Гиндева (р. 1946), актриса
Йордан Господинов (р. 1978), футболист
Методий Григоров (р. 1937), диригент
Дамян Дамянов (1935–1999), поет
Красимир Захов (р. 1978), плувец
Живко Келепов (р. 1966), футболист
Светлан Кондев (р. 1976), футболист
д–р Гинка Николова (р.1954), акушер–гинеколог
Кондьо (р. ?), певец
Юлия Кръстева (р. 1941), философ
Йордан Лечков (р. 1967), футболист и кмет на Сливен
Надя Неделина (р. 1916), поетеса
Норайр Нурикян (р. 1948), български щангист и треньор по вдигане на тежести, олимпийски и световен шампион
Пламен Панайотов (р. 1958), политик
Велиян Парушев (р. 1968), футболист
Пламен Петров (р. 1972), футболист
Панайот Пондалов (1926–1984), волейболист
Пламен Проданов (р. 1966), футболист
Радой Ралин (1923–2004), сатирик и поет
Иван Славов (р. 1928), философ
Стефка Спасова (р. 1947), акробатка
Димитър Щилянов (р. 1976), боксьор
Наско Колев (р. 1978), актъор и режисъор
Стефан Бойчев (р. 1986), политолог
Други личности, свързани със Сливен
Атанас Атанасов (р. 1955), актьор, живял в града през 1980–1985
Милко Димов (1924–2006), колоездач, почетен гражданин на Сливен
Иван Методиев (1955–2006), футболист, работил в града през 1982–1985
Димитър Мишев (1856–1932), публицист, учител в града през 1890–1894
Александър Радолов (1883-1945), политик, завършва гимназия през 1905
Димитър Савов (1887-1951), предприемач, завършва гимназия през 1906
Красин Петков, икономист
Светослав Стоянов, финансист
Образование и наука
Инженерно-педагогически факултет на ТУ, София
Колеж към ТУ, София
Медицински колеж към Тракийския университет, Стара Загора
ГПЗЕ"Захарий Стоянов"
ПМГ"Добри Чинтулов"
ПГХТ Академик Неделчо Неделчев
ПГТО Добри Желязков
ТЕЕ Мария Склодовска-Кюри
Хуманитарна гимназия"Дамян Дамянов"
Културни и природни забележителности
Сливен е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Природен парк „Сините камъни“ и хижа „Карандила“, 044/ 667 8, работно време на
информационния център на парк „Сините камъни“ : 08:30-16:00 ч., има печат.
Регионална библиотека „Сава Доброплодни“
Ансамбъл за народни песни и танци „Сливен“
Клуб на дейците на културата
Детски хор „Дружна песен“
Симфоничен оркестър
Хор „Добри Чинтулов“
Сливенски минерални бани
Читалищна библиотека „Зора“
Читалищна библиотека „Зора“ е институция, която се намира в пределите на град Сливен и обслужва нуждите на неговите жители. Читалищната библиотека има многогодишна история и в нея се съхранява най старата книга в Сливен, датирана от началото на турското робство за българите.
Най-старата книга на Сливен
На първата и страница е записано „OPERVM/“ARISTOTELIS" TOM VSII/ LIRORVMAPI", а най-отдолу скромно е отбелязана годината 1597. Книгата е печатана 200 години след падането на България под турско робство, и възрастта и е 410 години. По това време в България цари мрак, безпросветност и тотална хегемония на чужда вяра, чужда култура, морал и порядки. Интересен факт е, че тази книга е издадена само 141 години след Гутенберговата библия. Притежателят на старината е неизвестен. Има предположение, че тя е от колекцията на д-р Иван Селемински или някой друг от възрожденците, които са дарили всичките си архиви на читалищна библиотека „Зора“. Подвързията и е от тънка, добре обработена агнешка кожа, която удивително прилича на старите папируси, върху които хората са пишели някога. Страниците са на брой около 1500 и са ръчно изработени от хартия, която и до днес се е запазила. Печатният шрифт е дело на ювелир.
Театри
Драматичен театър „Стефан Киров“
Куклен театър
Музеи
Къща-музей „Хаджи Димитър“, 09:00-12:00 и 14:00-17:00 ч. почивен ден неделя; от ХІ до ІV месец без събота и неделя, 044/ 622 496, има печат на БТС.
Национален музей на текстилната индустрия, 08:30-17:00 ч. почивни дни събота и неделя, 044/ 624 006.
Къща-музей „Добри Чинтулов“
Къща-музей на сливенския градски бит от XIX век
Национален музей на текстилната индустрия
Исторически музей
Спорт
Стадион „Хаджи Димитър“
Редовни събития
Ежегоден събор на каракачаните
Общоградски празници в чест на св. Димитър
Международен детски фолклорен фестивал-м.май
Побратимени градове
Сливен е побратимен град с:
Гера, Германия
Печ, Унгария
Воронеж, Русия
Светлахорск, Беларус
Тернопол, Украйна
Кутаиси, Грузия
Личности (Сливен)
Родени в Сливен
Родени до 1900
Кръстьо Асенов (1877-1903), революционер
Никола Ботушев (1897–1941), активист на БКП, участник във Войнишкото и Септемврийското въстания и в комунистически терористични групи
Васил Гендов (1891–1970), актьор и режисьор
Юрдан Данчов (1871–1956), инженер
Атанас Дачев (1883–1973), български революционер
Димитър Добрович (1816–1905), художник
Никола Жеков (1865–1949), офицер
Добри Желязков (1800–1865), предприемач
Д-р Добри Минков (.....-.....), юрист, Роберт колеж в Цариград и право в Брюксел,пръв председател на Върховния съд
Георги Икономов (1846–1876), революционер
Индже войвода (1755–1821), хайдутин
Алекси Квартирников (1893–1977), инженер
Константин Константинов (1890–1970), писател
Хараламби Луков (1868–?), военен и революционер
Петър Мидилев (1875–1939), офицер и политик
Георги Миркович (1825-1905), революционер
Стефан Нойков (1876–1925), офицер
Стефан Панаретов (1853–1931), дипломат
Георги Папанчев (1870–1903), български военен и революционер, лерински войвода на ВМОРО
Сирак Скитник (1883–1943), писател
Таньо Стоянов (1846–1876), революционер
Христо Топракчиев (1887–1912), летец
Асен Траянов (1885–1940), изследовател
Хаджи Димитър (1840–1868), революционер
Панайот Хитов (1830–1918), революционер
Добри Чинтулов (1822–1886), поет
Стефан Киров (1887–1941), артист и режисьор
Родени след 1900
Азис (р. 1978), певец
Боян Боянов (1914–1996), стоматолог
Иван Василев (р. 1967), футболист
Явор Въндев (р. 1983), футболист
Виолета Гиндева (р. 1946), актриса
Йордан Господинов (р. 1978), футболист
Методий Григоров (р. 1937), диригент
Дамян Дамянов (1935–1999), поет
Красимир Захов (р. 1978), плувец
Живко Келепов (р. 1966), футболист
Светлан Кондев (р. 1976), футболист
д–р Гинка Николова (р.1954), акушер–гинеколог
Кондьо (р. ?), певец
Юлия Кръстева (р. 1941), философ
Йордан Лечков (р. 1967), футболист и кмет на Сливен
Надя Неделина (р. 1916), поетеса
Норайр Нурикян (р. 1948), български щангист и треньор по вдигане на тежести, олимпийски и световен шампион
Пламен Панайотов (р. 1958), политик
Велиян Парушев (р. 1968), футболист
Пламен Петров (р. 1972), футболист
Панайот Пондалов (1926–1984), волейболист
Пламен Проданов (р. 1966), футболист
Радой Ралин (1923–2004), сатирик и поет
Иван Славов (р. 1928), философ
Стефка Спасова (р. 1947), акробатка
Димитър Щилянов (р. 1976), боксьор
Наско Колев (р. 1978), актъор и режисъор
Стефан Бойчев (р. 1986), политолог
Други личности, свързани със Сливен
Атанас Атанасов (р. 1955), актьор, живял в града през 1980–1985
Милко Димов (1924–2006), колоездач, почетен гражданин на Сливен
Иван Методиев (1955–2006), футболист, работил в града през 1982–1985
Димитър Мишев (1856–1932), публицист, учител в града през 1890–1894
Александър Радолов (1883-1945), политик, завършва гимназия през 1905
Димитър Савов (1887-1951), предприемач, завършва гимназия през 1906
Красин Петков, икономист
Светослав Стоянов, финансист
Сливналия- Самозабравил се
- Брой мнения : 2550
Любим отбор: : ОФК "Сливен" 2000
Репутация : 5
Точки : 5982951
Registration date : 15.05.2008
Admin- Site Admin
- Брой мнения : 6843
Age : 31
Любим отбор: : ФК Чавдар Троян
Репутация : 9
Точки : 6082223
Registration date : 07.02.2008 -
Сливналия- Самозабравил се
- Брой мнения : 2550
Любим отбор: : ОФК "Сливен" 2000
Репутация : 5
Точки : 5982951
Registration date : 15.05.2008
gotovanko- Administrateur
- Брой мнения : 2877
Репутация : 10
Точки : 5963133
Registration date : 25.05.2008
Re: Сливен
by Сливналия Пон Авг 04, 2008 7:18 pm
НЛО над Сливен?
Снощи
около 22 часа над старите гробища в квартал Ново Село е забелязано
светещо елепсовидно тяло, обвито в мъгла. От всички страни са се
движели по- малки разноцветни светлини. Явлението е продължило няколко
секунди след което мистериозно е изчезнало.
Очевидци,
пожелали анонимност, твърдят че всичко е било абсолютно безшумно.
Единствено миризмата на озон е подсказвала за необичайното явление.
Снощи
около 22 часа над старите гробища в квартал Ново Село е забелязано
светещо елепсовидно тяло, обвито в мъгла. От всички страни са се
движели по- малки разноцветни светлини. Явлението е продължило няколко
секунди след което мистериозно е изчезнало.
Очевидци,
пожелали анонимност, твърдят че всичко е било абсолютно безшумно.
Единствено миризмата на озон е подсказвала за необичайното явление.
Сливналия- Самозабравил се
- Брой мнения : 2550
Любим отбор: : ОФК "Сливен" 2000
Репутация : 5
Точки : 5982951
Registration date : 15.05.2008
Admin- Site Admin
- Брой мнения : 6843
Age : 31
Любим отбор: : ФК Чавдар Троян
Репутация : 9
Точки : 6082223
Registration date : 07.02.2008 -
Re: Сливен
by gotovanko Вто Авг 05, 2008 6:18 am
Вярвам в НЛО,но това на снимката не ми прилича въобще.
gotovanko- Administrateur
- Брой мнения : 2877
Репутация : 10
Точки : 5963133
Registration date : 25.05.2008
Re: Сливен
by Сливналия Вто Авг 05, 2008 9:58 am
Еми незнам тази снимка дали е на НЛО-то може и да не е беше постната заедно с новината в сайта на Сливен.
Сливналия- Самозабравил се
- Брой мнения : 2550
Любим отбор: : ОФК "Сливен" 2000
Репутация : 5
Точки : 5982951
Registration date : 15.05.2008
Admin- Site Admin
- Брой мнения : 6843
Age : 31
Любим отбор: : ФК Чавдар Троян
Репутация : 9
Точки : 6082223
Registration date : 07.02.2008 -
MaRTo1233- Новак
- Брой мнения : 43
Age : 30
Любим отбор: : ОФК СЛИВЕН 2000
Репутация : 1
Точки : 5941001
Registration date : 16.06.2008 -
Admin- Site Admin
- Брой мнения : 6843
Age : 31
Любим отбор: : ФК Чавдар Троян
Репутация : 9
Точки : 6082223
Registration date : 07.02.2008 -
Goshky- Зарибен
- Брой мнения : 181
Age : 34
Репутация : 0
Точки : 5948000
Registration date : 09.06.2008 -
Re: Сливен
by MaRTo1233 Чет Авг 07, 2008 8:52 am
Говоря за луна парк ,един път пак така в небето имаше разни светлини и се оказа на другия ден че е лунапарка - гондолата 
MaRTo1233- Новак
- Брой мнения : 43
Age : 30
Любим отбор: : ОФК СЛИВЕН 2000
Репутация : 1
Точки : 5941001
Registration date : 16.06.2008 -
Admin- Site Admin
- Брой мнения : 6843
Age : 31
Любим отбор: : ФК Чавдар Троян
Репутация : 9
Точки : 6082223
Registration date : 07.02.2008 -
MaRTo1233- Новак
- Брой мнения : 43
Age : 30
Любим отбор: : ОФК СЛИВЕН 2000
Репутация : 1
Точки : 5941001
Registration date : 16.06.2008 -
Re: Сливен
by gotovanko Пет Авг 08, 2008 2:21 pm
Нашите стари гробища в Бургас сега са парк с басейн :D
gotovanko- Administrateur
- Брой мнения : 2877
Репутация : 10
Точки : 5963133
Registration date : 25.05.2008
Re: Сливен
by MaRTo1233 Пет Авг 08, 2008 2:21 pm
Сега прочетох - кога замирисва на озон - когато ще вали
Извод: Това е гръмотевица
Извод: Това е гръмотевица
MaRTo1233- Новак
- Брой мнения : 43
Age : 30
Любим отбор: : ОФК СЛИВЕН 2000
Репутация : 1
Точки : 5941001
Registration date : 16.06.2008 -
Admin- Site Admin
- Брой мнения : 6843
Age : 31
Любим отбор: : ФК Чавдар Троян
Репутация : 9
Точки : 6082223
Registration date : 07.02.2008 -
Re: Сливен
by Сливналия Пон Авг 18, 2008 3:34 pm
Взривяват недовършената болница на 18 август
| 11 август 2008 | |
| Областният управител Христина Чолакова получи уведомително писмо от ръководството на „Позитрон" ООД - Сливен. В него се съобщава, че на 18 август т.г. /понеделник/ от 18.00 часа ще бъдат извършени взривни работи по разрушаването на част от 16 етажната сградата на незавършения болничен комплекс в района на Дома за стари хора в Сливен. на Областна инспекция по труда - Сливен ангажимент да препоръчват на фирмите, извършващи взривни работи, да съобщават в Областна администрация - Сливен точното време и място на тази си дейност. От своя страна областният управител се ангажира да бъдат своевременно уведомявани медиите и широката общественост. |
Сливналия- Самозабравил се
- Брой мнения : 2550
Любим отбор: : ОФК "Сливен" 2000
Репутация : 5
Точки : 5982951
Registration date : 15.05.2008
Re: Сливен
by Сливналия Пон Авг 18, 2008 3:36 pm
Заради взрива: променят движението
| 14 август 2008 | |
| взривни дейности на 18 август от 18,30 ч. на обект "стара болница", намираща се в района до Старчески дом, ще бъдат предприети охранителни и пътно-регулировъчни мероприятия, съобщиха от полицията. За целта от 17,30 ч. до 19,00 ч. /до приключване на взривните дейности/ ще бъде затворено и спряно движението на хора и МПС във вилна зона "Хисарлъка" /в близост до взривяваната сграда/, кръстовището образувано от ул. "Лъвова чешма", бул. "П. Хитов" и бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Акад. Любомир Милетич". |
Сливналия- Самозабравил се
- Брой мнения : 2550
Любим отбор: : ОФК "Сливен" 2000
Репутация : 5
Точки : 5982951
Registration date : 15.05.2008
Re: Сливен
by Сливналия Пон Авг 18, 2008 3:38 pm
Вече я взривийа тая прословута недовършена 16 етажна болница. Големи гърмове бяха целия град се обви с мъгла от прах 
Сливналия- Самозабравил се
- Брой мнения : 2550
Любим отбор: : ОФК "Сливен" 2000
Репутация : 5
Точки : 5982951
Registration date : 15.05.2008
Admin- Site Admin
- Брой мнения : 6843
Age : 31
Любим отбор: : ФК Чавдар Троян
Репутация : 9
Точки : 6082223
Registration date : 07.02.2008 -
Re: Сливен
by Сливналия Вто Авг 19, 2008 12:30 am
ДОВЕЧЕРА ВЗРИВЯВАТ БОЛНИЦА НАКРАЯ НА ГРАДА
18.08.2008 : 08:16
Недовършената болница в североизточната част на Сливен ще бъде
взривена днес в 18 часа. От 17,30 ч. до 19,00 ч., до приключване на
взривните дейности, ще бъде затворено и спряно движението на хора и
моторни превозни средства във вилна зона “Хисарлъка”, която е в близост
до взривяваната сграда, кръстовището образувано от улица “Лъвова
чешма”, булевардите “Панайот Хитов” и “Стефан Стамболов” и улица “Акад.
Любомир Милетич”.
С 500 кг амонит, разпределен в 8 000
гнезда, „Позитрон”ООД днес ще взриви част от недостроения болничен
комплекс в Сливен. Това съобщи за радио ”Фокус”- Сливен Колю Славов,
един от управителите на фирмата. Началото на взривните работи - 18 ч.
на 18. 08. 2008 г. – подсеща за скорошната дата, пак с натрупване на
осмици, за която мнозина бяха убедени, че носи късмет. „Датата е
избрана от инвеститора – предполагам по същата причина, поради която
много хора сключиха брак на 08.08.2008-ма. Ние първоначално бяхме
избрали 14-ти за първия етап от взривните работи, но за нас часът и
датата са без значение”, каза Колю Славов. Изграденият терапевтичен
корпус на неосъществената болница е на 13 и 14 етажа, представляващ
правоъгълник с размери 60/40 м, заграждащ вътрешен двор. Отделно има
ниско тяло и трафопост, всичко на площ над 3,5 декара. Недовършената
сграда стана известна с факта, че във вътрешния двор, от времето на
строителството още през 80-те години, е затворен огромен строителен
кран, чиято стрела се извисява над 14 етажната сграда. „Всъщност
високата част представлява две отделни сгради, свързани с фуга. Сега ще
съборим само източната част, за да може да се освободи крана, който ще
бъде демонтиран. На втори етап ще последва взривяването на ниското
строителство и това ще стане предполагам до края на август. Трети етап
ще е взривяването на западната част от високата сграда”, обясни Колю
Славов. По подготовката на гнездата и поставянето на взрива десетина
човека са се трудили около три месеца. Ще има 12 взрива на половин
секунда един след друг, за да се намали сеизмичният ефект, добави
Славов. Освен разгласяването чрез местните медии, всеки от живеещите в
радиус около 100 – 150 метра от мястото на взрива, е получил и
предупредително писмо от фирмата, за да отвори прозорците си и за други
предохранителни мерки. Самата сграда е опасана с оградна мрежа, рогозки
и специално платно, така че няма опасност от излитане на парчета бетон
и тухла, уверяват от фирмата.
18.08.2008 : 08:16
Недовършената болница в североизточната част на Сливен ще бъде
взривена днес в 18 часа. От 17,30 ч. до 19,00 ч., до приключване на
взривните дейности, ще бъде затворено и спряно движението на хора и
моторни превозни средства във вилна зона “Хисарлъка”, която е в близост
до взривяваната сграда, кръстовището образувано от улица “Лъвова
чешма”, булевардите “Панайот Хитов” и “Стефан Стамболов” и улица “Акад.
Любомир Милетич”.
С 500 кг амонит, разпределен в 8 000
гнезда, „Позитрон”ООД днес ще взриви част от недостроения болничен
комплекс в Сливен. Това съобщи за радио ”Фокус”- Сливен Колю Славов,
един от управителите на фирмата. Началото на взривните работи - 18 ч.
на 18. 08. 2008 г. – подсеща за скорошната дата, пак с натрупване на
осмици, за която мнозина бяха убедени, че носи късмет. „Датата е
избрана от инвеститора – предполагам по същата причина, поради която
много хора сключиха брак на 08.08.2008-ма. Ние първоначално бяхме
избрали 14-ти за първия етап от взривните работи, но за нас часът и
датата са без значение”, каза Колю Славов. Изграденият терапевтичен
корпус на неосъществената болница е на 13 и 14 етажа, представляващ
правоъгълник с размери 60/40 м, заграждащ вътрешен двор. Отделно има
ниско тяло и трафопост, всичко на площ над 3,5 декара. Недовършената
сграда стана известна с факта, че във вътрешния двор, от времето на
строителството още през 80-те години, е затворен огромен строителен
кран, чиято стрела се извисява над 14 етажната сграда. „Всъщност
високата част представлява две отделни сгради, свързани с фуга. Сега ще
съборим само източната част, за да може да се освободи крана, който ще
бъде демонтиран. На втори етап ще последва взривяването на ниското
строителство и това ще стане предполагам до края на август. Трети етап
ще е взривяването на западната част от високата сграда”, обясни Колю
Славов. По подготовката на гнездата и поставянето на взрива десетина
човека са се трудили около три месеца. Ще има 12 взрива на половин
секунда един след друг, за да се намали сеизмичният ефект, добави
Славов. Освен разгласяването чрез местните медии, всеки от живеещите в
радиус около 100 – 150 метра от мястото на взрива, е получил и
предупредително писмо от фирмата, за да отвори прозорците си и за други
предохранителни мерки. Самата сграда е опасана с оградна мрежа, рогозки
и специално платно, така че няма опасност от излитане на парчета бетон
и тухла, уверяват от фирмата.
Сливналия- Самозабравил се
- Брой мнения : 2550
Любим отбор: : ОФК "Сливен" 2000
Репутация : 5
Точки : 5982951
Registration date : 15.05.2008
Re: Сливен
by Сливналия Вто Авг 19, 2008 12:31 am
Крана пада - https://www.youtube.com/watch?v=cAeDOA_piAM
Взривяват болницата - http://www.vbox7.com/play:be91e625
Взрива на болницата - http://www.vbox7.com/play:32860732
Част от Болницата пада - http://www.vbox7.com/play:d6adc7bb
Взрива - https://www.youtube.com/watch?v=hingwyHcLkI&feature=related
Oтново взрива - http://zazz.bg/play:d5538d08
И отново - http://zazz.bg/play:69b29379
И пак - http://zazz.bg/play:9c9b3b00
И пак - http://zazz.bg/play:cdd9478f
И пак - http://zazz.bg/play:ad6fef83
Остатъците след взрива на болницата - http://zazz.bg/play:1af370a1
Болницата рухва - http://zazz.bg/play:09187c0f
И отново - http://zazz.bg/play:d0221800
http://zazz.bg/play:13fc381d
Взривяват болницата - http://www.vbox7.com/play:be91e625
Взрива на болницата - http://www.vbox7.com/play:32860732
Част от Болницата пада - http://www.vbox7.com/play:d6adc7bb
Взрива - https://www.youtube.com/watch?v=hingwyHcLkI&feature=related
Oтново взрива - http://zazz.bg/play:d5538d08
И отново - http://zazz.bg/play:69b29379
И пак - http://zazz.bg/play:9c9b3b00
И пак - http://zazz.bg/play:cdd9478f
И пак - http://zazz.bg/play:ad6fef83
Остатъците след взрива на болницата - http://zazz.bg/play:1af370a1
Болницата рухва - http://zazz.bg/play:09187c0f
И отново - http://zazz.bg/play:d0221800
http://zazz.bg/play:13fc381d
Последната промяна е направена от Jorkalinho на Сря Авг 20, 2008 1:44 am; мнението е било променяно общо 4 пъти
Сливналия- Самозабравил се
- Брой мнения : 2550
Любим отбор: : ОФК "Сливен" 2000
Репутация : 5
Точки : 5982951
Registration date : 15.05.2008
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Similar topicsСтраница 1 от 3
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|